О Б И Д А
Българският съд разяснява, че обидата е резултатно престъпление и то е довършено, когато унизителните за честта и достойнството на пострадалия думи са извършени в негово присъствие, но е възможно тези действия да бъдат възприети от него и неприсъствено - когато той ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез печатно произведение или по друг начин. Под разпространение по смисъла на Наказателния кодекс следва да се разбира, че печатното произведение обективно има възможност да стигне до неопределен кръг от хора. Обидата следва да бъде всестранно доказана като се посочат точните думи, като в хода на съдебното следствие тъжителят следва да докаже, че подсъдимият е употребил точно тези изрази.
К Л Е В Е Т А
Съдебната практика е категорична, че за състава на престъплението клевета е необходимо да са налице следните обстоятелства:
1) разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице;
2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и
3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства.
Съгласно чл. 147.(1) от Наказателния кодекс - "Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание." Това престъпление може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината "умисъл", като извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им. Съгласно практиката на върховните съдилища ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. За да бъде налице публична клевета, необходимо е да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното.
Важно е да се знае и това, че съгласно практика на ЕСПЧ - твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като клевета, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите.