Наследяването е процес, при който имуществото на едно лице, което е починало, преминава към други лица, които са негови по-близки или по далечни роднини. Най-често наследяването се свързва с възможност за забогатяване или поне увеличаване на имуществото. Но съществуват и хипотези, при които наследодателят освен имуществени права е оставил на наследниците си и огромни дългове, които също се наследяват. За да се избегне несправедливост по отношение на лица, които нямат вина за натрупването на тези дългове, законът е предвидил специална процедура по отказ от наследство.
Отказ от наследство
Отказът от наследство включва както отказ от правата, така и от задълженията в имуществото на наследодателя. Няма как да се осъществи отказ само от задълженията му.
За да се осъществи отказ от наследство трябва първо наследството да бъде открито /т.е. да е починал наследодателя/. Предварителен отказ от наследство е недействителен. Също така е невъзможно да има отказ от част от наследството – отказът винаги се отнася за цялото наследство, което отказващият се следва да получи. Условен отказ от наследство или отказ в полза на определено лице също е недействителен. Отказът от наследство е необратим – веднъж осъществено това решение не може да се ревизира в последствие. Също така не е възможен отказ от наследство, ако същото вече е прието.
Приемането на наследството може да е направено изрично или с конклудентни действия (мълчаливо) – например изтегляне парите на наследодателя от банковата му сметка или предеклариране на имота му на свое име или плащане на някакви задължения на наследодателя и т.н.Такива действия несъмнено предполагат приемане на наследството, макар това да не е направено със заявление до районния съд. На практика най-често наследството се приема мълчаливо.
В резултат на направения отказ дяловете на останалите наследници от същия ред, призовани да наследяват се увеличават. Ако от същия ред няма други наследници или всички са се отказали, то преминава към следващия ред и така докато се стигне до държавата и/или общината.
Процедура за отказ от наследство
Самият отказ от наследство се осъществява по специална процедура, която трябва да се спазва за да е валиден отказа. За целта лично или чрез иползване на правни услуги се подготвя Заявление за отказ от наследство, което се подава до районния съд по мястото на откриване на наследството – т.е. по последния постоянен адрес на наследодателя. Предвид важността на заявлението на практика съдът изисква молбата за отказ да е с нотариално заверен подпис и дори това е вписано в образците на някои съдилища, въпреки липсата на законово изискване. С подобно заявление се извършва и приемане на наследство. Процедурата е приложима и за отказ от завещание.
Към заявлението се прилага препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници и документ за платена държавна такса. Въз основа на заявлението съдът издава Удостоверение за отказ от наследство, което се вписва в специална книга. С помощта на това удостоверение всички претенции от страна на кредитори за дългове на наследодателя могат да бъдат неутрализирани като недължими. Копие от удостоверението за отказа може да се представи на общинската администрация като информация за това, че съответният наследник се е отказал от наследство и при издаване на удостоверение за наследници в бъдеще тази информация да излиза.
Унищожаване на отказа от кредиторите на наследника
Кредиторите на наследника могат по съдебен ред да поискат унищожаване по отношение на тях на направен отказ, доколкото с отказа се пречи на кредиторите да удовлетворят вземането си от имуществото на длъжника (наследник). С други думи това е хипотезата, при която наследникът е направил отказа само за да попречи на кредиторите си (например наследството няма задължения, но наследникът въпреки това отказва наследството и така кредиторите му не могат да се удовлетворят). Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не повече от три години от извършването му.
Отказ от наследство от малолетни и непълнолетни
Темата дали малолетни и непълнолетни деца могат да извършат отказ от наследство, представлявани от родител или чрез съдействието на родител е в известен смисъл дискусионна в съдебната практика. Тази несигурност произтича от текста на разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК: „Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни.“ Преимуществено, съдиите тълкуват отказа от наследство като отказ от права, който е нищожен, независимо от кого е одобрен или съгласуван. Но състав на ВКС допуска отказа от наследство с аргумент, че това не е отказ от права по смисъла на цитираната разпоредба. Аргументите на съда, които могат да се приемат за основателни са, че с откриване на наследството все още не се придобиват права от наследниците – такива се придобиват едва след приемане на наследството. Следователно отказът от наследство не е отказ от конкретни имуществени права, а от правото да се приеме наследството. Освен това върховните съдии считат, че ако наследството е обременено със задължения, в който случай предимно се прави отказ от наследство, всъщност не може да се говори за придобиване на права, а на задължения и поради това няма отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК. Но техни колеги от ВКС в други съдебни актове застъпват точно обратната теза. Поради това при възникване на хипотеза, при която ненавършило пълнолетие лице има нужда да извърши отказ от наследство, може да се направи такъв опит чрез подаване на молба до съда, но следва да се има предвид голямата вероятност да се наложи обжалване на съдебния акт и (в крайна сметка) недопускане на отказа от всички инстанции.
Приемане на наследството по опис
Друга възможност за наследника да се предпази от тежестта на големи дългове, натрупани от наследодателя му е да приеме наследството по опис. Приемането на наследството по опис води до последица, че наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на приетото по опис наследство (имущество). Такова приемане може да се осъществи в срок до три месеца от узнаване на обстоятелството, че наследството е открито, чрез молба до районния съд, в която се посочват и всички имущества на наследодателя, за да се впишат в описа.
Процедурата започва по молба на наследника - изготвена лично или чрез използване на правни услуги. Съдът разпорежда запечатване на имуществото, за което се съставя протокол. Имуществото може и да не се запечатва, но ако наследникът не посочи всички имущества на наследодателя губи изгодите, свързани с приемането по опис. Изготвя се опис. Вещо лице оценя стойността на имуществата и така става ясно до какъв размер ще отговаря наследника ако се окаже, че дълговете на наследодателя са по-големи. Съдът издава удостоверение, което се вписва в нарочен регистър на съответния районен съд. Всеки наследник може да се ползва от приемането по опис, направено от негов сънаследник.
Приемането на наследството по опис има положителни но и отрицателни страни. Действително лицето няма да отговаря за задълженията на наследодателя си, надвишаващи стойността на приетото по опис имущество. Но в същото време наследникът не може да се разпорежда определен срок с придобитото – недвижимите имоти 5 години, движимите – 3 години, считано от приемане на наследството, освен с разрешение на районния съд. Ако тази забрана бъде нарушена, то наследникът ще отговаря за дълговете на наследодателя си неограничено – все едно липсва приемане по опис.
Има определена категория лица, които могат да приемат наследството само по опис – малолетни и непълнолетни, поставени под запрещение, юридическите лица с нестопанска цел, държавата и общините. За тези категории наследници тримесечния срок не важи. Държавата и общините биват призовани да получат наследството когато няма други наследници или всички са се отказали. Освен това ако наследник упражнява правото си на възстановяване на запазена част, която е накърнена, спрямо лица, които не са наследници по закон, то трябва да е приел наследството по опис.
Срок за приемане на наследството или отказ
За приемане или отказ от наследство няма законов срок. Това създава неблагоприятна ситуация за кредиторите на наследодателя, които така и няма от кого да си съберат вземането. За това на кредиторите е дадена възможност да поискат от райнния съд да се определи срок на наследниците, в който те да уточнят приемат ли наследството или не. Ако в срока наследникът не определи дали приема наследството, той губи правото да приеме наследството в последствие.
Възможно е преди приемането или отказа от наследството наследникът да почине. Тогава неговите наследници имат право на избор дали да приемат или откажат това наследство. Но те могат да приемат това наследството САМО ако приемат наследството на своя наследодател. От друга страна дори да е прието наследството на прекия наследодател, те могат да откажат да приемат неговото наследство.